Ти не можеш да спасиш никого, не можеш да извървиш неговия път вместо него | Джеф ФОСТЪР
Английският писател Джеф Фостър за пътя, който всеки самичък би трябвало да извърви.
Ти не можеш да спасиш никого. Можеш да бъдеш с някого, можеш да споделиш положението си, да му предложиш благоразумието си, покоя си. Можеш даже да му предложиш да вървите дружно по пътя, да споделиш вижданията си. Но, ти не можеш да отнемеш болката му. Не можеш да извървиш неговия път вместо него.
Не можеш да му дадеш подобаващите или верните отговори, които той е в положение да схване незабавно. Ще му се наложи да откри своите отговори, да зададе своите въпроси, да се сприятели със своята нерешителност.
Ще се наложи да направи своите неточности, да почувства тъгата си, да научи персоналните си уроци. Ако той, в действителност желае да бъде в равновесие, ще му се наложи да се довери на пътя, който го води към изцелението и по който вървейки напред му се разкрива крачка след крачка. Ти не можеш да го излекуваш. Не можеш да разсееш страха му, гнева му, възприятието му, че е беззащитен. Не можеш да го спасиш..., не можеш да промениш нищо. Ако го притискаш мощно, той може да се отклони от своя неповторим път. Може би твоят път не е неговия.
Ти не си предизвикал болката му. Може би си направил нещо или не си направил нещо, споделил си нещо или не си споделил нищо и по този метод си докоснал болката, която е била в него. Но не ти си я основал и не си отговорен за нищо, даже и да те упрекват в това. Да, ти можеш да поемеш отговорността за думите и постъпките си. Можеш да съжаляваш за предишното си, само че ти не можеш да изтриеш или да измениш, това, което към този момент е станало, не можеш да контролираш бъдещето. Всичко, което можеш да направиш е да бъдеш с него тук и в този момент - на твоето само мощно място. Ти не си виновен за неговото благополучие, а той не е виновен за твоето.
Твоето благополучие не може да пристигна извън. Ако е по този начин, то това е подвластно, нежно благополучие, което бързо ще се трансформира в горест. После, ще попаднеш в мрежата на обвиняванията и на възприятието за виновност, страдание и наказание. Твоето благополучие е обвързвано с наличието ти, с дишането ти, с тялото, със земята. Твоето благополучие не е нещо нищожно, и не може да бъде отстранено посредством страха, гнева и даже срама. Щастието ти не е положение, не е преходна умелост или прекарване, и не е възприятие, което могат да ти дадат другите. Твоето благополучие е безпределно, всемогъщо, вездесъщо, в едно неограничавано от сърцето пространство, където насладата и тъгата, блаженството и тъгата, увереността и подозрението, самотата и единението, даже страхът и мощното предпочитание, могат да се редуват, така както дъждовното и слънчевото време в безкрайността на небесния шир.
Ти не можеш да спасиш никого. Самият ти не можеш да бъдеш избавен, в случай че търсиш избавление. Няма го „ този ”, който би трябвало да бъде избавен, който е загубен, който да бъде предпазен, който да бъде „ изработен ” съвършен или идеално благополучен. Освободи всеки неосъществим блян. Ти си прелестен в своето несъвършенство, възмутително съвършен в своите подозрения, прелестен даже в това, че не си кадърен да обичаш. Всички тези твои елементи са даденост, всички те са част от цялото, а ти в никакъв случай не си бил по-малък от цялото.
Ти дишаш и знаеш, че си жив. Имаш право да съществуваш, да чувстваш това, което чувстваш, да мислиш това, което мислиш. Имаш право на насладата си, имаш право на скръбта си. Имаш право и на подозренията си. Имаш право да вървиш по личния си път. Имаш право да бъдеш прав и да не си прав, имаш право на това голямо благополучие, което си познавал, когато си бил дребен. Ти дишаш и си неразделен от виталната мощ, която дава живот на всичко, която познава себе си като единение от всички същества, вижда себе си във всеки един миг на това необикновено извънредно съществуване.
Твоето „ аз ” не е обвързвано с това, което другите мислят за теб. То е обвързвано с луната, с безкрайния космос, с кометите, които се носят в незнайна посока, с възприятието ти, че времето не съществува, с влюбването ти в самотата... и с тази неизразима признателност преди всеки нов изгрев, непредвидим, само че, даден...
Превод ~ Руми Янкова
Източник: spiralata.net
Снимки: Jeff Foster (www.lifewithoutacentre.com)
